Алтернативи & Анализи: Поредната загубена война от България и пакполитицитe

April 5th, 2020 | by gino
Алтернативи & Анализи: Поредната загубена война от България и пакполитицитe
ваши репортажи
0

Удължаването на срока на „полувоенното“ положение, издава устойчива управленска преднамереност, затвореност и липса на адаптивност. Издава и властова адикция, тоест пречупване на управленския процес през призмата на себични интереси, без оглед на последствия.

С него Борисов, защото е ясно че има еднолична власт, ви заявява, че до 13 май ще вярва на щаба и ще се надява кризата да премине пика си чрез карантина. Тоест ще следваме китайския модел.

След това ще мислим. Не е трудно да предположим, че в управленския си подход този кабинет е минал точката, отвъд която просто не може да се върне – the point of no return.

Още от самото начало заложи на реалити форматите, първо плаши хората на макс, вижте какво става в Италия, без изобщо да признае, че освен Италия има много други по-близки към нас примери, от друга налага ескалираща карантина и самозатягащи и самооправдавище се ограничения, и накрая дежурното обяснение – правя го за да ви спася. Насила.

И както виждате над 65 процента от хората одобряват. Това им стига за да оправдаят казармения си подход без проактивни мерки.

Проблемът е, че с това решение и упорития отказ да се погледнат алтернативите и добрите модели в света, си гарантираме спад на БВП отвъд 11,7 процента, които бяха рекордни през 1990 година. Помните ли това време, опашки, празни магазини, ръст на престъпност. Както предпредих преди доста време, вървим към безпрецедента, дори и за следвоенно време, катастрофа в жизнен стандарт и перспектива за няколко поколения. Вече има десетки хиляди хора, които минаха ръба на отчаянието и бедността, а помощта „от горе“ закъснява и може никога да не дойде.

Вместо екзистенциалния въпрос – кой да живее, да се реши от естествения ход на още по естествения подбор, в който ние така или иначе живеем, и в който лекарите имат думата, въпросът кой да живее се решава в задния двор от правителството и щаба, като се дава на едни, но се отнема от други материалните основи на смисъла и възможността да се живее.

А това е избор, който никой не е упълномощавал Борисов да прави от мое и ваше име. Поне не без да даде последната дума на нас, подсъдимите.

Тук ще говоря откровено и грубо, защото по друг начин не може.

Какви са обективните факти – които трябва разбира се да тълкувате с шипка сол съмнение, защото нямаме реална представа за нищо. Нито за броя на заразените, нито за броя на починалите /той си върви и никой не ги тества за коронавирус/, нито за географския спред и т.н. Следователно нищо базирано върху незнание не може да бъде логично, да не говорим правилно.

Решението да се удължи извънредното положение се взема на фона на 200 души хоспитализирани!?!, от които двадесет по тежко състояние!? И девет души починали – и заради това отказваме да минем към т.н. щадяща и прицелна карантина чиято цел е да изолира рисковите групи и да позволи на икономически активното население да се върне на работа и към относително по-нормален живот. Защото е ясно, че няма как да се върнем към предишния си живот.

Моля ви вижте статистиката, колко души на ден са по българските болници в тежко състояние, колко умират и какъв процент от това са тези с коронавируса? И няма да намерите нищо извънредно.

Тук класическия аргумент, който прилича на вица защо си с шапка и без шапка, т.е. класически логически каламбур, това е така ама защото прилагаме строгата карантина и вече областните се надпреварват кой коменданския час да наложи, кой да направи КПП на ромските квартали.

Защо този подход е грешен?

Първо, защото в общата оценка ползи – щети, резултатът не е в полза на досегашния подход, защото се гледа в рамките на тясно измерение, на близък хоризонт, а не стратегически и холистично. Сигурен съм, че и в този момент в цялата страна много болни, които имат нужда от планови операции, от лечение, влошават състоянието си, и ще има бум на несъотнесени към коронавирусите, но съотнесени към конкретното „извънредно положение“, летални изходи. И тук изобщо не смятам „сигурния“ според психолози ръст при самоубийствата, разводите, депресията която не само срива имунната система, но прави от активния, „пърхащ“ човек, социален пасив. Да не говорим за допълнително влошената демография, а знаете че там сме на ръба „да бъдем или да не бъдем“ като нация.

Второ, пак в същото посока кумулативен срив от много повече от 10 процента БВП през няколко години, защото не си даваме сметка, че възстановяването е едно, възкресението е друго. Мога да ви уверя, че с вчерашното решение на правителството, се наредихме в групата на най-засегнатите страни.

Да си припомним че България бе на второ място след Украйна по срив на БВП след 1989 година, но тогава това бедата дойде отвън. Русия срина СИВ /да, другари и другарки, истината е, че не ние напуснахме СИВ, а Москва го разтури и за две седмици се оказахме навън и сами/. Заради свръхзависимостта си от руския пазар – повече от 60 процента от износа и липсата на период за адаптация нашата икономика катастрофира. Това бе сметката на „братската“ дружба. Простете отклонението, просто това е една от грижливо избягваните истини, но е факт, че тогава не ние се самопричинихме срива от над 30 процента от БВП, а ни го причиниха.

Сега се самозастрелваме от паника и липсва на лидерство. От страх в управленците и липса на здрави нерви и разум.

Изведнъж обявихме смъртта за недопустимо изключение, а тя е неизменен и съпътстващ живота факт. Отказахме се да приемем, както го правим досега с другите зарази като SARS и MERS, че вирусите са част от живота, появяват се нови, мутират и ние сме в непрестанен спор и борба с тях. Спасяваме някои, други губим. Живот.

Дори да приемем конспиративната теория, че коронавирусът е случайно или неслучайно създадено биологическо оръжие, то пак е част от този живот, в който има рискове и смъртоносни заплахи. Но досега никой не си беше позволил да посегне на основните ни свободи и права. Декларацията на 13 правителства от „стара Европа“ и предупреждението не само срещу Орбанова Унгария, но и срещу нас. Това е само увертюра към по-значителна тектоника в ЕС. Както виждате сред подписалите са и най-пострадалите – Италия и Испания, но и за тях кризата не е повод за развилняване на автократски комплекси, базирани на претенцията да бъдем спасени от генерали, които докато ни плащат с испански и италински сценарий. Още по-малко да се ограничава безсрочно правото на придвижване и критични свободи, които са основата на европейската цивилизация и на Европейския съюз.

Компромис с тях, означава самоопределение в друга, неевропейска ценностна система.

Демократичните инстинкти на обществата и властта в страни като Унгария и България са крехки и тази криза е на път да ги заличи тотално.

Запомнете, мерилото за оценката на текущите антикризисни политики се дава не само и не толкова при влизането в пандемията, а как се съхраняват жизнените си перспективи, ценностите и институциите, как осъмване на деня след кризата, какви са щетите и колко бързаме се връщаме към относителната нормалност.

С решението си за удължаване на извънредното положение, което можеше да бъде направено непосредствено преди изтичане на текущия срок, когато щяхме да имаме повече знания и натрупан опит, правителството хвърли, от името на България, бялата кърпа в ринга и се призна за победена от собствения си страх и посттоталитарни инстинкти.

Илиян Василев, altanalyses.org

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook