Асеновград отново е крепост! Ножът е в кокала…

July 2nd, 2017 | by gino
Асеновград отново е крепост! Ножът е в кокала…
горещи теми
0

НДК пада, Асеновград не пада! Сравнението показва задълбочаващата се криза в управлението. В скандала с НДК лъснаха битките между кръгове и лобита в ГЕРБ – кой да лапне повече милиони от подготовката за председателството на Съвета на ЕС. Намесата на Борисов само потвърди съмненията за тежки зависимости и поквара на т.н елит.

Затънал в дебрите на собствените си батаци, кабинетът „Борисов 3” изгуби и последните възможности за контрол върху процесите в страната. Кризите, макар някои да са регионални, са неуправляеми. Обстановката на много места е драматична, хаос заплашва въобще съществуването на държавата. На този фон нескопосаните твърдения на официозните кафяви пеевски медии, че Борисов и компания са целите в бяло, звучат като погребален марш.

Истинската тема е Асеновград. Истинските тревоги и надежди са отправени към асеновградчани, които пренебрегнаха жегите и отпуските и се вдигнаха да защитават правата и честта си.  Там се случи нещо, което се случва отдавна и навсякъде, но асеновградчани не издържаха своеволията. Арогантни цигани налетяха на млади спортисти и деца от гребната база. С брадви, лопати, кирки… И не просто налетяха, а посегнаха на девойки, отправяйки към тях мръсни, скверни, вулгарни думи и щения. Властта се опитва да скрие този факт, но той е в основата на избухналия конфликт. И този конфликт не е криминален, както го изкарат политици и шефове от МВР. Бунтът е социален, политически и етнически. Това го прави взривоопасен, но и освободителен. Заплахите на главния прокурор Сотир Цацаров към депутати са безмислени. Защото именно той политизира държавното обвинение, като го превърна в маша на политически и мафиотски кръгове.

Твърденията му, че спрямо биячите ще се приложи Законът с цялата му тежест, не струват пет пари. Защото не го е прилагал, когато са купувани гласовете от ромските махали, когато властта си е затваряла очите за незаконно строителство, кражби и други золуми, за да печели гласове. Затова доверието в Цацаров е 7%, а в прокуратурата – 8%.

Не тежат и заявленията на МВР-шефове за контрол на ситууацията, защото и МВР бе ням свидетел на криминализирането на цели ромски общности, както и на пазарлъка с гласовете по време на избори. Самите униформени не вярват на правителството и на своите ръководители – единият, идващ от армията, а другият от свитата на Мето Илиенски…  Няма да се учуди никой, ако утре полицаи минат на страната на протестиращите.

Защо все пак Асеновград? Първото име на града е Станимахос. То означава „много битки” – на гръцки махос. От древността е традицията да се отстояват интересите на гражданите. Второто българско царство е разчитало на града-крепост срещу нашественици през Родопите. Там са търсили опора и рицарите от Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Асеновград е известен още като Малкия Йерусалим. За българска църква местните хора са се били в ръкопашен бой дори в храмовете – днес 80 на брой. Иван Асен II издигна там величествена крепост срещу византийските набези.

Така че да отстояват своите права за асеновградчани не е хрумване, а традиция. Носят го в гена си. И най-важното: днес те демонстрират не омраза срещу ромите – макар и такава да има, – а нетърпимост към политиките на властта. Тази власт, която се съеши с олигархично-мафиотски кръгове и изостави гражданите. Срещу това е бунтът.

Ромските простотии са повод. Истинските виновници са политиците, които им внушават безнаказаност и че за тях законите не важат, само срещу едното гласуване.

Много други градове и села са готови да последват примера на асеновградчани. Корупция е разяла институциите, които се крепят единствено на задкулисните сделки. Лозунгите за стабилност са пълен фалш и цинизъм. Страната е на ръба на институционална, политическа и финансова криза. Страната е пред гражданска война. Това може да се стори пресилено единствено на хора, които живеят в чужбина, или се ползват от даровете на властта. Държавата отдавна не функционира, цели отрасли са пред фалит. Корупцията не може да бъде победена, защото корупцията и в трите власти е в огромни размери. Това е нонсенс. Единственият път е национални протести – ярки, смели и агресивни, – които ще принудят ЕС и демократичния свят да се намеси. Режимът на Борисов е брутален и опасен. Той застрашава устоите на държавността и е изоставил гражданите. Единственото решение е сваляне на този режим.

Той потъпка Конституцията и това може да се докаже дори само с пълното отсвирване на първите 6 точки от нея.

1. Върховен принцип са правата на личността, нейното достойнство и сигурност. – Без коментар…

2. България е република с парламентарно управление. – Управлението на Борисов е еднолично. „Моите депутати, моите”, – заявява безпардонно той. „Разпоредил съм да се гласува…”.

3. Цялата държавна власт произтича от народа. – Но се упражнява срещу народа в интерес на олигархията и мафията.

4. Република България е правова държава. – Седем години поред статистиката на Евростат ни поставя на последно място по върховенство на закона.

5. Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. – Цели села, райони и региони са затрити и обезлюдени, властват олигархични структури, цари рекет на бизнеса, предприемачи са шантажирани и изнудвани да плащат отчисления на кръгове от верига, стигаща до върховете на властта.

6. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. – Нито един осъден за корупция и криминални деяния от високите етажи на властта.

 Затова асеновградчани са на улицата. Затова сме с тях. Затова ако се появи алтернатива – буря ще помете самозабравилата се върхушка. Но и без алтернативен политически проект гражданите могат да свалят вредното управление – по-лошо няма как да стане.

 Да подкрепим Асеновград! Днес е Асеновград, утре и други градове, а вдругиден – цялата страна. В новото време се обединихме само веднъж – когато станахме четвърти на световното по футбол през 1994 г. Какъв подем беше… Време е да го направим отново – този път за свободата и достойнството ни. За настоящето и бъдещето ни.

 

Борис Петков,   frognews.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook