Асоциация „Да съхраним жената“ проведе дискусия „Логопедът в помощ на децата с разстройство в аутистичния спектър(РАС) и техните семейства“

February 25th, 2019 | by gino
Асоциация „Да съхраним жената“ проведе дискусия „Логопедът в помощ на децата с разстройство в аутистичния спектър(РАС) и техните семейства“
ваши репортажи
0

На 23.02.2019г. в Междупоколенческия център на Асоциация „Да съхраним жената“, на ул.Кавала №1а във Варна, се проведе дискусия на тема „Логопедът в помощ на децата с разстройство в аутистичния спектър(РАС) и техните семейства“. Беседата е част от поредицата обучителни семинари за родители и учители „Живот в спектъра“ за подкрепа на деца и младежи аутисти. В семинара взеха участие родители, учители, специалисти по темата, експерти, доброволци, представители от Дирекция „Образование и младежки дейности“ на Община Варна. Семинарът бе открит от Д-р Йорданка Ненчева Председател на Асоциация „Да съхраним жената“.

Водещ лектор бе Лиляна Лазарова-Янева, Директор на логопедичен център- Варна. Тя представи презентация по темата. В последвалата дискусията взеха участие експертите Елисавета Савова- Гл. експерт “Приобщаващо образование” в Дирекция „Образование и младежки дейности“ на Община Варна, Д-р Валентина Дашевадетски психиатър в ДКЦ “Св. Марина” Варна, Гл. ас. Силвия Николова- катедра Социална медицина и организация на здравеопазването в МУ- Варна, Даниела Маринова- логопед, Любомира Манолова Иванова- специален педагог, Весела Фажева – психолог, Евгения Ангелова– детски психолог. Те дискутираха основните проблеми при работа с деца с РАС и по специално за необходимостта от логопедична подкрепа за преодоляване на речевите дефицити.

Чрез различни материали организаторите представиха на присъстващите проблема аутизъм, причините за забавено речево развитие, стратегиите за комуникативно поведение, ролята на родителите като ко-терапевти, методите и техниките за непряка интервенция при проблемите в езика и речта.

Аутизмът не е заболяване, а състояние, което засяга мозъка на човек и от там поведението му. Аутистите са хора, които живеят в свой свят, усамотяват се, самоизолират се, не могат да говорят или го правят почти неразбираемо, но са много емоционални, това споделиха родителите по време на проведената дискусия. По думите им, обществото не знае нищо за проблема и не е подготвено за контакт с децата и младежите в това състояние. Родителите на такива деца крият от другите за проблема, което всъщност забавя рехабилитацията. В момента единствено психиатри, психолози и логопеди работят с тях.

Според присъстващите ЦСРИ е пространство за общуване и взаимодействие, където децата и младежите аутисти имат своя общност, място където се работи, за да се постига повече и всички са единни при прилагането на комуникативно-терапевтичните стратегии на логопеда, на указанията на психолога, невролога, специалния педагог и другите експерти. Изрази се мнение, че е необходимо създаване на мрежа за натиск, за взаимодействие, план за национално преброяване и категоризиране на децата и младежите с РАС.

„Само всички работейки заедно ще можем да постигнем повече в посока на пресичане на клиничната със социалната грижа“-заключи семинара Д-р Йорданка Ненчева.

За повече информация по темата, моля посетете интернет-страницата на Асоциация „Да съхраним жената“ – www.woman-bg.bg.

23.02.2019г. Теодора Паприкова- Ръководител екип

IMG_2398 IMG_2409

ЛОГОПЕДЪТ В ПОМОЩ НА ДЕЦАТА с РАС и ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Лиляна Лазарова-Янева

Директор на ЦПЛР-Логопедичен център-Варна

Всички се раждаме с вродено предразположение да опознаваме другите хора, защото смятаме, че те са важни за нас. Но независимо от предразположението ни да изгрждаме връзки, ни е необходимо да имаме и познавателни способности, които да ни подпомагат в разбирането на нашето обкръжение. Съчетаването на посочените по-горе неща ни прави способни да общуваме акедватно с хората около нас. Наличието на затруднения при съчетаването на познавателни способности, които поддържат адекватното общуване с хората, води до смущения, които често се включват в рамките на аутизма.

Хората с аутизъм имат затруднения в социализирането и в ориентирането си в обществото. Това се проявява в чрез забележителното им безразличие към други хора, затрудненото им разбиране на това, което хората мислят, чувстват. Затруднения имат и при изразяване на своито мисли и чувства. Проявите на затрудненията им в общуването са многообразни – от най-леки до най-тежки. Поради тази причина е възприето да използва термина разстрийства от аутистичния спектър.

Съществуват лица с аутизъм, които не говорят и не разбират защо трябва да се общува, други – общуват словестно, но с ограничена реч или само с някакви звуци, изразявайки основните си нужди, а трети, които успяват да постигнат добри резултати в речевата си продукция, но без да разбират подтекста, хумора и без участие в разговор.

Различни са и умствени способности на деца с РАС – от най-високи, през средни до тежко интелектуално изоставане. По степен на тежест на нарушенията също проявяват различия – от лека, средна до тежка степен. Много от децата с РАС са с поставени различни диагнози. Различни са и проявленията им в областта на сенсорните дефицити. Но общото при всички са затруднения в общуването, социализирането и ориентиране в обществото.

На първо място детето с РАС се нуждае от обкръжение, в което ще се чувства така, както се чувстват другите деца, едно подкрепящо обкръжение, където да се интегрира с другите деца; от възпитание, което е съобразено с условията, в които живее и с неговите специфични характеристики. Децата с РАС имат нужда от възпитание на комуникативните способности и социално общуване, за да се подобри включването им в една реалност, която те не разбират, за което е наложителна намесата и сътрудничеството на различни специалисти, семейството, родителите, училищната общност, обществото.

Логопедът е един от специалистите, който има отношение към развитието и подобряването на комуникативните умения на децата с РАС.

Заниманията с логопед са възможни и ефективни само когато поведението на детето е достигнало до определено ниво на съзнателна регулация. Друго задължително условие за пълноценна интервенция е хармоничната атмосфера в семейството, защото стабилните семейни отношения намаляват състоянието на тревожност у детето. Логопедичната терапия включва всички видове речева терапия, като: развиване на слуховия гнозис, различаване на гласове, подобряване на разбирането, установяване на зрителен контакт; подобряване на праксисните умения; доближаване до други деца, игра в група, инициативност и др.

Езикът е сложна система с няколко подсиситеми: фонетична, морфологична, синтактична, семантична, прагматична. Езиково обучение предполага първо да се определят отклоненията в развитието на подсистемите на езика и тогава да се подходи към терапевтичното отстраняване на установените отклонения. При аутизма: езиковото обучение не трябва да се смесва с обучението на децата с аутизъм в процеса на общуването, в процеса на формиране на поведение.

При децата с РАС се наблюдават нарушения в езиковите способности, които са под въздействието на аутичното смущение и се проявяват в нарушения в разбиране на устната реч и лоша продукция на такава, в събеседването, в разбиране на подтекста, в използването на езика според социалната рамка, специфични затруднения в обучението(дислексия,лош правопис), заекване. При други деца с аутизъм се наблюдават нарушения в езиковите способности, които са под въздействието на същевременно съществуващото умствено изоставане(лексика,синтаксис,артикулация)

Ролята на логопеда е да установи в каква степен езиковите нарушения влияят върху комункативните способности на детето аутист и да приспособи терапевтичните техники към особеностите на аутистичните смущения( за всяко дете), като преди това логопедът трябва да установи готово ли е детето да приеме намеса в неговото езиково развитие. Важни показатели за стартиране на езиковото възпитание са:

  • да вижда – т.е. да има удоволетворително развито социално взаимодействие така,че да възприема логопеда като нещо важно;

  • да чува – т.е. да се стреми да обработва слуховата информация;

  • да чака – т.е. да разбира,че другият е там, за да работи,сътрудничи с него.

Трудност при развитието на произносителна реч са слабите умения или пълната им липса за подръжание, имитаци и игра. За развитието на тези умения е важно логопедът да опознае много добре детето, да познава неговите любими неща(играчи, действия, храни), за да може да го използва като мотив за подръжание у детето аутист.

Не всички деца с РАС развиват вербална комуникация т.е. се научават да говорят и тогава те ще се нуждаят от друг алтернативен начин за комуникация. Не винаги развитието на вербалната комуникация облекчава потребностите на детето в сферата на играта, социалните умения и адаптивното функциониране, защото за обучението в тези сфери са най-важни инструкциите т.е. развитие на разбирането.

Някои от най-важните заддачи пред логопеда са:

  • привличане вниманието на детето към звуците около него без да се преминава границата на неговия праг на поносимост: мачкане на хартия/шу-шу/, тъпчене върху шума, почукване с дървени палки, игра „Познай звука“ и др.;

  • стимулиране желанието на детето за имитиране и подръжаване –„Аз правя като теб и ти направи като мен“/ духане, плаяскан, скачане, хвърляне на топка и др./;

  • звукоподръжателни упражнения – с картинен или обемен материал – „Как прави кучето?“-картинка,играчка,звукоподръжание/бау/ – цели се: слухово възприеме въпроса, разбиране и адекватен отговор: “бау“ и всичко това подкрепено със зрителна опора и допир ;

  • други подобни упражнения за ситуативно слухово възприемане на речта, при които постепенно се усложняват ситуациите, придружени със силна експресия(жестове,мимики,интонация).

Родителите са най-добрите сътрудници на специалистите. Те могат, в една неструктурирана среда да развиват игрови и социални умения на детето, както и умения за самообслужване, да генерализират уменията за подобряване на поведението чрез разходките в парка, пазаруването в магазини, посещението при роднини и др.ржедневни дейности, да използват времето за къпане, вечерята, обличането, храненето на котката за рутинни дейности и възможности за обучение и развитие на комуникативните умения на детето.

За да се осъзнае аутизма, трябва първо да се разбира, а за да се разбира трябва да се знае колкото се може повече какво се случва в съзнанието на детето с РАС. По-лесно е да се определят степента на най-специфичните характерни особености и отклонения, отколкото как да се помогне на детето. Всяко дете с РАС е различно и за да му се помогне е нужно да се разсъждава върху това какво може да мисли детето, как може да мисли. Последното важи за всички: специалисти, родители, общност.

23.02.2019г.

гр.Варна

IMG_2424 IMG_2425

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook