Аферата FinCEN – какво знаем дотук?

September 23rd, 2020 | by gino
Аферата FinCEN – какво знаем дотук?
горещи теми
0

Изтекли документи, включващи транзакции за над 2 трилиона долара, показват как част от най-големите банки в цял свят са помогнали на свои клиенти да перат пари и да избегнат санкции.

Докладите обхващат сделки за периода 2000-2017 г.

Документите показват също как руски олигарси са използвали банките, за да избегнат санкции, които са щели да им попречат да вкарат парите си на Запад.

Досиетата FinCEN е последният от поредицата течове на информация в близките пет години, които разкриха тайни сделки, пране на пари и финансови престъпления.

Досиетата FinCEN

Досиетата FinCEN представляват над 2500 документа. Повечето от тях са файлове, които банките са изпращали до американските власти в периода 2000 – 2017 г.

Тези документи са едни от най-строго пазените тайни на международната банкова система. Банките ги използват, за да докладват за подозрително поведение на клиентите – това не е доказателство за неправомерни действия или престъпления.

Защо FinCEN?

FinCEN или Financial Crimes Enforcement Network, е американска мрежа за борба с финансовите престъпления.

Всяка съмнителна транзакция, в щатски долари, трябва да бъде изпращана до FinCEN, дори да е извършена извън територията на САЩ.

Подобни съмнения се отчитат чрез доклади за подозрителна дейност (SARs). От своя страна, банката попълва специална бланка, която изпраща на властите.

Финансовите институции трябва да се уверят, че не помагат на клиентите да перат пари или да предвижват средства по начини, нарушаващи правилата.

По закон, банковите служители трябва да знаят кои са техните клиенти – не е достатъчно да подават SARs и да продължават да взимат мръсни пари от клиенти, докато очакват властите да се справят с проблема. Ако имат доказателства за престъпна дейност, те трябва да спрат да трасферират паричните средства.

_114499170_index_promo_fincen_version03_976-nc

Разкрития

“Ейч Ес Би Си” (HSBC) е помогнала на свои клиенти да прехвърлят милиони откраднати долари по целия свят, дори след като научава от американски следователи, че схемата е измама.

JP Morgan е позволила на компания да прехвърли над 1 милиард долара през лондонска сметка, без да знае нейния собственик. По-късно банката открива, че компанията може да е собственост на мафиот от списъка на 10-те най-издирвани от ФБР.

Доказателство, че един от най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин е използвал банката Barclays в Лондон, за да избегне санкции, които да го спрат да използва финансовите услуги на Запада. Част от парите са използвани за закупуване на произведения на изкуството.

Съпругът на жена, която е дарила 1,7 милиона британски лири на управляващата Консервативна партия на Обединеното кралство, е бил тайно финансиран от руски олигарх с тесни връзки с президента Путин.

Над 3000 британски компании са споменати в докладите на FinCEN – това е в пъти повече от всяка друга страна. Поради броя на регистрираните SARs файлове, Великобритания е определена с “висок риск на подсъдност” от разузнавателния отдел на FinCEN.

Централната банка на ОАЕ не реагира на предупреждения относно местна фирма, която помага на Иран да избегне санкциите.

Deutsche Bank е помогнала на измамници да пренасочат пари за организирана престъпност, тероризъм и наркотрафик. 62 % от всички доклади за подозрителни действия, подадени към FinCEN, се отнасят към немската банка.

Standard Chartered прехвърля пари в брой за Арабска банка повече от десетилетие – сметките на клиентите в йорданския клон на банката са използвани за финансиране на тероризма.

Aktif Yatirim Bankasi (Aktif Bank) е заподозряна в мащабни транзакции за клиентска мрежа, включваща скандалния германски доставчик на финансови услуги Wirecard и сенчести фигури от порно индустрията.

Aktif Bank е част от Calik Holding, една от най-големите организации в Турция, към която принадлежат повече от 30 компании. От своя страна Calik има тесни връзки с турското правителство.

Редица „подозрителни транзакции“, включени в досиетата FinCEN, са направени, докато Берат Албайрак е главен изпълнителен директор на Calik Holding. Той е зет на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и в момента е финансов министър на Турция.

New Kabul Bank е свързана с подозрителните трансфера на Aktif Bank. Между 27 май и 1 юли 2014 г. Aktif Bank прави 561 „подозрителни“ парични превода на стойност 35,3 милиона долара от афганистански сметки. Тъй като няма публична информация за компаниите или за действителния им бизнес, афганистанските организации са заподозрени, че са фиктивни компании – това предполага финансовите измами.

Bank of America (BoA) също подава доклад до FinCEN относно aфганистанската връзка на Aktif Bank. В случая са очевидни транзакции, които турската банка инициира от името на афганистанската компания Watan Oil and Gas в размер на 3,6 милиона щатски долара за пeриода юни 2013 г. – март 2014 г. Според досиетата на FinCEN, оттогава BoA прекратява дейността си като банка кореспондент на Aktif Bank, тъй като групата Ватан е обвинена от правителството на САЩ, че поддържа отношения с радикалните ислямски талибани.

От своя страна, следите, които оставя Watan Oil and Gas чрез Aktif Bank, водят до две латвийски банки в Рига. Компаниите, получили средства пък са разположени на британските Вирджински острови и Хонконг.

В Индия са установени 406 съмнителни транзакции според докладите на FinCEN – индийските банки са получили 482 181 226 долара извън страната и са превели 406 278 962 долара от страната. Преводите са получени от банките: HDFC Bank, Deutsche Bank, IndusInd Bank, Standard Chartered Bank, State Bank of India.

Транзакциите от страната са извършени от Indian Overseas Bank, Allahabad Bank, Bank of India, State Bank of India, Canara Bank, както и други.

Какво отличава случая FinCEN от останалите? 

Документите от случая FinCEN идват от редица банки в цял свят. Те изтъкват подозрителни дейности, включващи компании и физически лица. Също така повдигат въпроси като: “Защо банките, които са забелязали подозрителни действия, не са реагирали спрямо ситуацията?”

FinCEN е последният от поредицата случаи на разкрития за финансови измами:

Paradise Papers, 2017 – изтичат документи от офшорния доставчик на юридически услуги Appleby и доставчикът на корпоративни услуги Estera.

Двете компании работят заедно под името на Appleby, но през 2016 г. Estera се отделя и става независима. Компаниите разкриха офшорни финансови сделки на политици, знаменитости и бизнес лидери.

Panama Papers от 2016 г. –  Изтекли документи от адвокатска кантора Mossack Fonseca разкриха как богатите използват офшорните данъчни режими в своя полза.

Swiss Leaks от 2015 г. – Документи от швейцарската частна банка на HSBC показват как тя използва законите за банковата тайна в страната, за да помогне на клиентите си да не плащат данък.

LuxLeaks от 2014 г. съдържа документи от счетоводна къща PricewaterhouseCoopers, показващи, че големи компании използват данъчни сделки в Люксембург, за да плащат по-малки суми.

12682786-16x9-xlarge

offnews.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook