Българският принос към справяне с кризата – 1,5 млн. души са оставени без защита

April 1st, 2020 | by gino
Българският принос към справяне с кризата – 1,5 млн. души са оставени без защита
ваши репортажи
0

В период на криза, времето тече много бързо. Необходими са компетентност, бърза ориентация и нетрадиционни решения. Изчакването е възможна тактика, но в повечето случаи тя се проваля. Да, след като отмине кризата с коронавируса всичко ще е ясно – какви са икономическите ефекти, колко е струвала на бюджета, колко фирми са фалирали и с колко са се увеличили безработните. Дори ще знаем какъв е броят на психическите разстройства, разводите и случаите на домашно насилие.

Ивайло Калфин е икономист, два пъти вицепремиер на България и председател на борда на EURACTIV България.

Само че “малкият” проблем е, че ние живеем по време на кризата, не сме на пауза. Сметките идват, разходите текат и надали имаме настроение да гледаме на това, което се случва с погледа на статистици или икономически изследователи.

Правителството обяви мерки за противодействие на кризата. Само за седмица позицията му се промени на 180 градуса, но все пак то тръгна в правилната посока, като се убеди, че тактиката за изчакване ще доведе до икономически срив и социален хаос. За да избегне това, кабинетът обяви програма с очакван ефект от 4.5 милиарда лева. Важно е да се каже, че за нея ще са необходими около 2.5 милиарда лева, което е по-малко от предоставеното ни от ЕС за борба с вируса.

Т.е. до този момент националният бюджет не участва във финансирането на мерките. Към кого са насочени те?

Първо, отпускат се 1 милиард за подпомагане на фирмите да задържат работници. Парадоксално, но така на практика държавата пести. Ако тези работници бъдат освободени, те ще получават 60% от възнаграждението си, отново от публичните фондове. Но в този случай държавата ще получи обратно данъци и осигуровки. Изчисленията са, че тя ще получава обратно 2/3 от отпуснатите средства. С други думи срещу вложен 1 милиард, обратно като данъци и осигуровки ще се върнат около 650 милиона. Това безспорно е по-изгодно за бюджета от разходите за безработни. Помага и на икономиката – но само на фирмите, които могат да си го позволят.

Второ, отпускат се още 700 милиона за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие, като с тези пари трябва да се гарантират безлихвени малки кредити за работниците, пуснати в неплатен отпуск, и да се дадат допълнителни гаранции на банките за осигуряване на ликвидност на фирмите. Тази схема е доста тромава и парите ще стигнат до целта си след месеци. Много по-лесно можеше да се използва специалната гаранционна линия, обявена от ЕИБ в размер на 40 милиарда евро.

Трето, лекари, полицаи, социални работници, военни ще получат добавки към заплатата си, но и там се оказва, че принципът ще бъде избирателен.

Положителният ефект от тази намеса ще се концентрира в част от работещите на първа линия, фирмите, които могат да си позволят да плащат, за да задържат неработещи работници и тези, които са готови да поемат повече дългове през време на кризата.

Проблемът е, че нито една мярка не достига до самонаетите, хората със свободни професии, малките и доста от средните фирми, сезонните работници, завръщащите се от чужбина, стотиците хиляди българи, които не работят на трудов договор, но по някаква причина не са се регистрирали и в бюрата по труда, дългосрочно безработните. Всички тези хора, чийто брой възлиза на около 1,5 милиона души рискуват да останат без доходи, но с нарастващи задължения. Разбира се всеки от тях първо ще използва резервите си, но едва ли ще издържат дълго.

Неглижирането на тази група освен, че ще доведе до масови фалити през следващите месеци, ще предизвика силни социални напрежения, което правителството ще се опита да потуши с пожарникарско допълнително изсипване на средства. Така бюджетът в крайна сметка ще похарчи повече пари, но с по-малък ефект.

От очакваните мерки единствено видим положителен ефект би имала възможността търговските банки да предоговорят и разсрочат изплащането на поети дългове, което се подсказва от БНБ, но все още не се прави.

Така правителството само влиза в ситуация без изход. Ако кризата наистина приключи и след 2-3 месеца, социалните разделения в страната ще се задълбочат драматично. Ако продължи дълго – това ще доведе до нови сътресения и зле похарчени публични ресурси.

Тук виждаме и концептуалното различие между икономическата политика в България и тази в другите страни от ЕС. Докато при тях мерките са насочени така, че да не изпадне от мрежата нито един гражданин, в България се създават условия за подпомагане на малкото добре капитализирани предприятия, които имат достатъчно резерви с малко помощ да се справят с ликвидната криза и да не фалират. Останалите – да се оправят, както могат. Министърът на финансите беше много искрен, когато ги нарече “маргинали” – въпрос на мироглед.

Ивайло Калфин, euractiv.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook