Варна – тъжният град

June 10th, 2018 | by gino
Варна – тъжният град
градска инфраструктура
0

Какво друго да се случва, освен всяка вода да е водно бедствие, всеки сняг – зимно? Като няма икономика, всичко е зле! Този път наводнението във Варна не взе жертви и това е жив късмет. Скоро градът ще се върне в делничен ритъм, но големият въпрос, който си задават безуспешно варненци, остава: защо всеки по-силен дъжд в последните години причинява бедствие?

Една огромна умора личи у хората на Варна и не е задължително да си социолог, за да я установиш. По улиците и в социалните мрежи срещаш лица, които изразяват делнична безразличност към проблемите – “Така е било и ще бъде”. Рутина. Примиреност чрез бягство. Версиите за наводнението в понеделник също влязоха в тривиален коловоз, по който тъжният влак ще се носи към следващото. Кметът Иван Портних се оправда с времето и остарялата канализация, “Фейсбук” му отговори с люти шаржове и обвинения в некадърност, корупция, напълно предвидими бяха и троловете на ГЕРБ в интернет. Те пък припомниха простата истина, че никой не е по-голям от природата и в западните държави се случват къде-къде по-големи бедствия.

Сред тези неоспорими премъдрости като че ли се губи по-общата картина. А тя е, че Варна става жертва не просто на моментни управленски проблеми, а на лош, по-общ исторически период на управленски проблеми. Реално погледнато, градът изживява разцвет и достига пиково значение в икономическия и обществения живот на България в годините на индустриализацията, тоест във втората половина на ХХ век. В града и региона през това време има поне 10 ключови за промишлеността завода, които заедно с туризма и търговския флот превръщат Варна буквално в перла.
С краха на индустрията на града не му остана нищо. Работещите заводи сега са 4-5 (малък капацитет, малко персонал, периодични поръчки при някои), хотелите са много, но печалбите им изтичат в офшорки и крупни предприемачи. Във всяко четвърто семейство има моряк (не към БМФ, а към чужди компании), всеки втори младеж мечтае да се качи на кораб, всяко трето семейство е с единия крак в чужбина. През лятото студенти заработват като бармани, целогодишно като охранители – това е “поминъкът” в града. А, да, има три по-специфични категории – търговци, които нещо купуват и препродават, без да създават добавена стойност, продавач-консултант(к)и, за които 800 лв. заплата е лукс, както и цял един сектор, който не на шега изживява разцвет – държачи на дрелки, бъркачи на бетон, “експерти” по дограми, паркет и фаянс, командвани от архитекти, проектанти, надзорници и брокери – неуморно трудещи се за все повече сгради, с по-малко жилищна площ на единица човек, върху която оредяващите хора да се чувстват комфортно.

Всички тези тегоби на битието не са характерни само за Варна, но ред други фактори ги задълбочават специално във Варна. Докато т.нар. морска столица губеше заводите, истинската – София – изсмука целия обществен капитал. Но успоредно с това бе удължена и в крайна сметка завършена магистрала “Тракия”, което даде шанс на Пловдив и Бургас. Нови предприятия се откриват именно по протежение на магистралата. Освен това влязохме в ЕС, границите паднаха, пак Южна България спечели от свързаността с Гърция. Варна остана сираче, което няма да получи светло бъдеще с така мечтаната магистрала “Хемус”. Може да стане само с магистрала “Черно море”, която свързва целия български бряг с един богат Румънски север. Това, разбира се, е утопия.

В този тъжен град няма интелектуален живот. Най-добрите творби на местните писатели са журналистически статии, понеже всички те са повече журналисти, отколкото писатели. Най-добрите театрални режисьори са винаги гастролиращи. Университетските светила основателно изпитват притеснения всеки път, когато задминат табелата на града. Този град е голям за българските мащаби, но реално не е – всичко, което се води “елит”, трудно достига 1000 души; те се знаят поименно и създават роднинско-селски отношения помежду си. Този тъжен град направи така, че махна с протести стария кмет и сложи нов, като
всички политически и икономически лобита останаха и разцъфтяха – счете това за революция. Какво искате да се случва в този град? Какво друго, освен всяка вода да е водно бедствие, всеки сняг – зимно. Какво друго, ако не най-голямата болница (“Св. Марина”) да е обслужвана от 1 автобус на половин час, така да е десетилетия и да не прави впечатление на никого. Както и вече втора година да са монтирани устройства за продажба на билети по спирки и автобуси, но да не работят, защото проект за над 100 млн. лв. е провален. Всеки ден се събарят стари сгради с ценна архитектура. Тротоарите са разбити и без наводнение, по улиците е мръсно. Да, нормално е да се случва това.

След наводнението в понеделник трасето на новостроящия се булевард “Васил Левски” се превърна в река. Най-елитното училище – Първа езикова гимназия – намали часовете, защото таван, под, дограми и черни дъски подгизнаха. Нищо че сградата бе ремонтирана преди няколко години. Тротоари зейнаха изкъртени. Нищо че няма и три седмици, откакто бяха направени. Всичко това дотук не се среща само във Варна. И столичните плочки пред НДК се нагънаха, за ларгото да не говорим… Имало задкулисие във Варна? Че другаде няма ли?

Но пак има нещо специално в града – от близо 20 години фирмите, които работят по инфраструктурата, както и хората, които им ги възлагат, са едни и същи. Относно фирмите този факт е тривиален, обаче качественият и количественият състав на варненската общинска администрация определено са национално явление. Няма шега, над две трети от администрацията на Кирил Йорданов грее и при Портних. Даже кадри, които се бяха впуснали на друго поприще, бяха върнати, защото са безценни.
Хората, които решават, възлагат, доставят, изпълняват и контролират общински дейности, правят всичко това заедно толкова дълго време, че са се превърнали в роднини. Даже има съвсем истински такива. И за държавните дейности пак те решават, защото не всичко се движи от София. Създаде се местна олигархия. Националната работи с нея.

Относно водите Варна има още един специфичен проблем. Призна го Портних след бедствието – в централните части дъждовната канализация и смесена с битовата. Завали ли, каналите преливат. Разбира се, за всичко това е виновно не времето, а бурното застрояване, което създава проблеми под и над земята. Сградите са беда за каналите, а бетонни площадки, настилки и други конструкции пречат на земята да просмуква вода. Над града има тепета, от които след дъжд шурва вълна и няма къде да се задържи. Но Портних, който тия дни прави пета година начело на Варна, е пряко отговорен за всичко това, защото и през неговите мандати бурното строителство продължи. А строителството е свързано с корупцията. Виновни? Няма. Във вторник кметът каза на пресконференция, че са нужни 100 млн. лв. за колектори, стори го по забележителен начин – с равна интонация, като външен безпристрастен наблюдател. Строените общински директори край него бяха толкова спокойни и “над нещата”, че напълно се сляха с настроението по улиците – “Така е било и ще бъде”.

В часовете след трагедията в “Аспарухово” Портних изкрещя: “Държавата я няма!”. Държавата тогава бе управлявана от Орешарски, имаше право да я няма. Сега при Борисов Портних не каза такива неща, държавата си е на мястото –
тук е, при нас, носи светли бъднини.
Един общински съветник (Костадин Костадинов) поиска оставката на кмета, една коалиция (“ДСБ – Да, България”) му отправи въпроси. БСП мълчи, а мълвата носи, че следващият общински съвет отсега е разпределен. И ще копира сегашния – 22-ма от ГЕРБ, 5 от БСП и т.н. (общо 51). Всичко това е политическият фон на наводнението. За трагедията в “Аспарухово” прокуратурата не установи виновни – това пък е съдебният фон. Новини няма.

Такъв живот си живее Варна. Не че не се раждат деца, не се вдигат сватби, няма нови катерушки, спортни площадки, булеварди… Има ги, даже пеещ шадраван е налице. Но цялото “развитие” е наливане от пусто в празно. Младежи опитват да правят бизнес, искат да предлагат услуги на предприемачи – фалират, няма на кого. Хора отиват в банки, теглят кредити, нареждат се пред нотариус, продават селски къщи, земи на баба и дядо, купуват нови апартаменти – на това се дължи “гордостта” на местната икономика, строителството. Чувал – изтръсква се до откат. Като няма икономика, всичко е зле.

34512481_10155828980938305_7853927766134095872_n 34557745_10155828980928305_3061886235472560128_n

segabg.com

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook