Видимите резултати: България е между Уганда и Монголия по икономическа свобода

September 25th, 2018 | by gino
Видимите резултати: България е между Уганда и Монголия по икономическа свобода
горещи теми
0

България се нарежда между Уганда и Монголия по икономическа свобода. С оценката си 7,41 от максимална 10 страната ни е №46 сред 162 държави в света, показва „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2016-а – последната година, за която има официални данни за всички страни.

На първите две позиции остават Хонконг (8.97) и Сингапур (8.84). Топ 5 допълват Нова Зеландия (8.49), Швейцария (8.39) и Ирландия (8.07). В челната десетка влизат още САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162-те държави. Представянето им се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 точки съответстват на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

По-високи доходи на човек от населението;

По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

По-малък дял на хората в бедност;

По-дълга продължителност на живота;

По-добра защита на гражданските свободи;

По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. при 7,40 т. в миналогодишното, с което страната запазва 46-тото място. Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък, коментират от ИПИ.

Съседна Румъния, например, е далеч пред нас – заедно с Германия тя дели 2-ата позиция. Изпреварват ни още Литва, Естония, Дания, Малта, Кипър, Холандия, Финландия, Латвия, Люксембург, Панама, Норвегия, Армения, Панама, Чехия, Албания, Португалия, ОАЕ, Израел, Руанда, Катар, Япония, Йордания, Швеция, Ботсвана, Перу.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

• Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

• Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) – България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всички 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

• Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

• Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно – от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.

Но докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната.

Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост.

offnews.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook