Дизрaели, Вебер и Северна Корея

October 18th, 2020 | by gino
Дизрaели, Вебер и Северна Корея
горещи теми
0

Георги Митов хаджи Тилев, свещеник от град Перущица се явява при архимандрит Методий Кусев, протосинегал на Пловдивската Митрополия, и му носи важни сведения.

Годината е 1876-та, месец май.

Архимандритът заедно с пловдивския митрополит Панарет, епископ Гервасий Левкийски и дякон Максим Пелов с риск за свободата и живота на много хора, събират ценна информация, която Методий пренася тайно в Цариград и предоставя на ръководителите на американския „Робърт колеж“. Неговият директор д-р Джордж Уошбърн и д-р Албърт Лонг се обръщат към британския посланик сър Хенри Елиът и го запознават с документите.

Да, става дума за Априлското въстание и зверствата при потушаването му. 

Реакцията на сър Елиът не е задоволителна и това е обяснимо. Британското правителство на Консервативната партия начело с Бенджамин Дизраели подкрепят единството на Османската империя, като я смятат за защитна стена пред руските имперски интереси за излаз на топлите морета и си затварят очите пред действията на османските власти на Балканите.

Въпреки че е получил информация за зверствата и по други канали, сър Елиът пише до своя шеф във Форийн Офис, лорд Дарби, че безредиците в България са инспирирани от руски емисари, и че османското правителство следва да употреби всички средства за тяхното потушаване. Смята, че описаните жестокости са „преувеличени до степен, която ги лишава и от най-малка достоверност”, „въображаеми или поне силно преувеличени”.*

Но архимандрит Методий е представил събраните свидетелства и на другите дипломатически представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица. С ефекта на маха на пеперудата в другия край на света, от наглед дребни действия – първата плочка на доминото е съборена.

Резултат е статията на Едвин Пиърс от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „Дейли Нюз“ за жестокостите над българите. Истински потрес в Англия обаче предизвикват последвалите дописки на специалния кореспондент, пратен от „Дейли Нюз” в България – американеца от ирландски произход Дженюериъс Макгахан. Те са препечатани от много европейски медии и се надига всеобщо възмущение от действията на султана на Балканския полуостров.

България се появява в дневния ред на Европа.

Дизраели е в позиция на яростна защита на султанската власт и определя сведенията като „празни приказки от кафенетата“. Министър-председателят е получил информация от Елиът, че макар използването на башибозуци и черкези за целта да води до очакваните жестокости, сведенията за масови кланета са само руска пропаганда. На обсъждането на въпроса за Априлското въстание пред Камарата на общините Дизраели хладнокръвно обяснява събитията с нахлуване на неизвестни „емисари”, подложили селата на грабежи и палежи, на което черкезите, „мирни и примерни заселници”, трябвало да отговорят, за да се защитят.

Това обаче не помага.

Ключови за разбиване на наложената официално фалшива реалност и за промяна на нагласите на британското и европейски общества са репортажите на Макгахан. Младият журналист отлично съзнава тяхното значение. В писмо до майка си той изтъква: „Спокойно мога да кажа, че направих за смазването на Османската империя това, което никой не е направил освен самите турци. Редом с това аз имах няколко напрегнати битки с английското правителство и английското посолство в Цариград, от които всеки път излизах победоносно. Всички казват, че аз принудих английското правителство да промени своята политика по Източния въпрос.“**

Характерната прогресивност и морална праволинейност на викторианското общество се изправят срещу чисто националистически и имперски интереси, защитавани от Дизраели. Натискът и недоволството към британското правителство заради окуражаване действията на Османската империя продължават, подкрепени от бившия и следващ министър-председател и лидер на Либералната партия Уилям Гладстон. Възниква широкото обществено-политическо движение, получило известност като “агитация по българските жестокости” или просто като “българска агитация” (Bulgarian atrocities agitation). Устройват се многобройни митинги, гласуват се резолюции в полза на българите, изготвят се петиции до правителството, събират се помощи за пострадалото българско население. Това е изключително рядък случай, когато “общественото мнение е било толкова силно възбудено и толкова дълбоко разделено по въпрос на външната политика”, по мнението на авторитетния британски историк Робърт Уилям Ситън-Уотсън.*

Източният въпрос придобива съвсем различно развитие. Процесите, които се отключват довеждат до Руско-турската война (1877-1878г.), поетапното освобождение на балканските народи и учредяване на самостоятелни национални държави, но и катализират редица процеси във вътрешно политически план в Британската империя. Въпросната криза се смята за ключова в развитието на модерната партийна система.*

В Консервативната партия се налага неизбежното заключение, че „българската агитация” не е „отминаваща глупост”, както първоначално я определя Дизраели, или “духовен каприз”, както я възприема Елиът, а реален фактор, застрашаващ както позицията на Англия на Изток, така и политическото бъдеще на самата партия.*

Да ви се струва познато всичко това? Близко като процеси и тенденции със събитията днес?

България отново е в дневния ред на Европа.

А водещата в Европейския парламент Европейска народна партия (ЕНП) е поставена пред сериозни изпитания под влиянието на бурни вътрешни и външни сили.

На 07.07.2020 г. една малка лодка акостира на плажа край парк „Росенец“. В нея са лидерът на „Да, България“ Христо Иванов и няколко съратници. Акцията, доколкото символна, толкова и реална за отвоюване на завладяна българска територия, събаря първата плочка от доминото на поредица политически събития.

Следват многохилядни протести, продължаващи и до днес с искания за оставка на правителството и главния прокурор. Неиздържаните обвиненията към протестите, че са платени, червени, проруски и събрали „тинята на обществото“ (Тома Биков – ГЕРБ), съставена от „простаци и лумпени“ ( Ал. Йорданов-ГЕРБ/ЕНП) не успяха да рамкират в популисткия си калъп хората от различните социални и обществени групи и от целия политически спектър, които са на площада вече трети месец. Фокусът на Европа бе обърнат към българското управление и срива на институционалността в България.

Събитията в страната съвпадат с публикуването на първия Доклад на ЕК за върховенството на закона в целия ЕС, който категорично посочва системните проблеми в България.

В Европейския парламент постъпва искане за изслушване по въпросите на правовия ред и върховенството на закона в България от депутатите Радан Кънев и Елена Йончева, иначе представители на изначално противоборни политически формации в България и в ЕП, и подкрепено от още 53-ма евродепутати от различни групи в парламента.
Следват изслушвания, въпросници, бурни дебати в подкомисията и комисията LIBE, приключили с приемането на проекторезолюция, която следва да бъде приета след първият в историята ни в ЕС Дебат в Европейския парламент за върховенството на закона в България, насрочен за 05.10.2020 г.

Очертават се два поляризирани лагера: оценяващите като тревожна ситуацията в България и ескалиралите нива на корупция, нарушаване на правовия ред, ограничената свобода на медиите, както и протестите довели до политическа криза, придружена с най-ниските нива на доверие в институциите и от друга страна – защитниците на Борисов, естествено представители на управляващата в България коалиция и групата на ЕНП.

Даже и днес прозира почеркът на сър Хенри Елиът. 

„В Бългaрия нямa грaждaнcки прoтecт, a oпит зa държaвeн прeврaт чрeз „въcтaниe“, инcпирирaнo oт Мocквa. Тo имa лявoeкcтрeмиcтки хaрaктeр. Тeмaтa кoрупция e caмo пaрaвaн зa иcтинcкитe цeли нa oргaнизaтoритe нa въcтaниeтo – дecтaбилизaциятa нa cтрaнaтa и зaдържaнeтo ѝ в руcкaтa зoнa нa влияниe, кoятo e имeннo зoнaтa нa кoрупциятa и нa мaфиятa.“ – казва в речта си пред парламентарната група на ЕНП – евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Александър Йорданов.

Следят се действията на ЕНП, чийто член е партия ГЕРБ. Ще продължи ли модела „Орбан“, който дълги години бе подхранван от действията/бездействията на ЕНП и ще подкрепи ли групата поредния си политически Франкенщайн Борисов или своевременно Вебер и компания ще оттеглят поддръжката си на очевидно създаващото им дискомфорт българско правителство.

“Гласуването представлява неудобен тест за най-голямата политическа група в парламента. Това означава, че ЕНП трябва да защитава усвояването на парите от ЕС в България, като същевременно се опитва да се представи като водещ привърженик на нови действия, които да обвържат изплащането на средства от ЕС с върховенството на закона.“ – се казва в статия на Politico, озаглавена “Гласуването за България подкопава твърдата позиция на ЕНП за върховенството на закона“. Сайтът Euractiv допълва, че гласуването за върховенството на закона в България се превръща във Ватерло за ЕНП.

“Ангажиментът на Европейския съюз към демократичните ценности е почти разрушен, тъй като Кипър и Европейската народна партия допринасят за запазването на автократични или корумпирани лидери на власт.” – пише Judy Dempsey в материала си за Carnegie Europe, относно събитията в Беларус и България.

В създалата се очевидно противоречива ситуация Манфред Вебер демонстрира, че ЕНП залага на краткосрочните цели, а чадърът за „собственото“ (на ЕНП) правителство на България е по-важен от защита на ценностите, прокламирани от самата партия. В изказването си на дебата застава твърдо зад Борисов и неговото управление. 

Преди седем години по повод протестите срещу правителството на Орешарски Вебер заявява: „Правителството нямаше мнозинство и единственият начин да го получи бе „златният пръст“ на десните екстремисти от ПП Атака (която е част и от сегашното управление, б.а.). ЕНП искаме България да бъде върната към демократичните държави. Молим да се проведат нови (предсрочни, б.а.) избори. Това е единственото решение за възстановяване на стабилността в България.“
Тази негова позиция не му пречи обаче онзи ден от трибуната на ЕП да се опитва да ни убеди, че: „ не може да се промени едно правителство с демонстрации, това става само с демократични избори и българите ще имат възможност да го направят на редовните през март.“

Как тази, може да се окаже самоубийствена, позиция на лидера на ЕНП ще се отрази на партията предстои да разберем, но е едно е ясно:

Позицията на Вебер и ЕНП не помогна. 

Опитите да бъде подменен текстът и посланията на проекторезолюцията или тя да бъде изцяло отхвърлена не успяват. Резолюцията освен че е приета, но и почти запазва оригиналния си вид. Тя е подкрепена от либералите, левите, зелените и малка част от останалите групи, които в случая са мнозинство. Повечето десни извън ЕНП се въздържат, някои са против, не толкова от несъгласие, колкото да не подкрепят политическите си опоненти. Но дори и ЕНП не гласува единно. Както сам разказва в профила си във ФБ Радан Кънев: „6 колеги ЗА и 23 въздържали се е отлично начало при “партийна линия” за гласуване против.“

Резолюцията става факт, а реакциите у дома не закъсняват в характерния за последните месеци краен, дори истеричен тон. Довчера добрата Европа, ползвана за валидация на стабилното управление на Борисов, за един ден се превръща в едва ли не сбирщина от заблудени хора, част от „идеологически движения, които си отиват“ (Т. Биков).

Острите критики към българското управление се превръщат в „петно за България“ (Александър Ненков), „изключително едностранна пропаганда“ (Андрей Ковачев), „силово наложени“ (Емил Радев), „политическо есе“ (Министър Танева). Нееднократно се посочи, че „резолюцията няма обвързваща сила, а само препоръчителен характер и не е взела предвид бележките на управляващите“ (Цвета Караянчева).

Както отбелязва Даниел Смилов в DW: „Властта се видя в огледалото на Европа и не се хареса“.

Опитът за дискредитация на самия процес, дебата и гласуването няма да спаси управляващите от унизителната оценка, но хвърля тъмна сянка върху Европейския съюз и неговите институции, което много удобно днес, при засилващ се евроскептицизъм, може да се ползва за антиевропейски внушения и проекти и ярко контрастира на ценностите на ЕНП и тези на ГЕРБ.

Както знаем, историята помни. И своите герои, и своите предатели! 

За щастие истеричните крясъци не въздействат вече на хората в България, а пред европейските ни партньори бе повдигнато булото на псевдоуспешното и псевдостабилно управление на Борисов.
Докладът казва достатъчно, резолюцията – също, материалите в чуждия печат ги допълват и механизмите за контрол на ЕС остават.

Няма да се задоволим с утехата на Тома Биков: „Не сме по-зле от Северна Корея!“.

————————————————-

* Румен Генов: „В името на хуманността, националните интереси и империята: Политическите дебати в британското общество по време на Източната криза от 1870-те години“
** Гл. ас. д-р Тодор Г. Панайотов: „Българската тема в журналистическото творчество на американеца Макгахан“

offnews.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook