Една от най-богатите петролни страни свършва парите

September 7th, 2020 | by gino
Една от най-богатите петролни страни свършва парите
ваши репортажи
0

Катар винаги се е радвал на изобилие от кеш, сега обаче потокът от петролни средства пресъхва и страната изпада в необичайна за нея ситуация. Когато тогавашният министър на финансите на Кувейт Анас ал Салех предупреди през 2016 г., че е време да свият разходите и страната да се приготви за живот отвъд петрола, той беше осмян от население, израснало под сякаш безкрайния поток от „петролни“ долари. Четири години по-късно една от най-богатите държави в света се затруднява да свърже двата края, след като сривът на енергийните цени повдигна въпроса за това как страните от Персийския залив се управляват.

Ал Салех си замина от поста. Неговата наследница – Мариам ал Акил, се оттегли през януари, след като предложи преструктуриране на законопроекта за публичните заплати – най-голямата единична тежест върху държавните финанси. Нейният заместник Барак ал Шитан предупреди миналия месец, че няма достатъчно пари за държавни заплати след октомври.

Закъснявайки с коригирането на навика за големи разходи на фона на по-ниските петролни цени, страните от Залива са напът към момент на икономическо осъзнаване.

 „Един ден ще се събудим и ще осъзнаем, че сме изразходвали всичките си спестявания, но не защото не сме видели сметката си в банката, а защото сме я погледнали с думите: най-вероятно става въпрос за банкова грешка, след което сме си купили нов Rolex“, казва Фаваз ал Сири, ръководител на компанията Bensirri.
0000008873

Страните от ОПЕК съживиха петрола от историческото му дъно, но 40 долара за барел все още е твърде малко. А обръщането към възобновяемата енергия заплашва да задържи цените потиснати и занапред.

Саудитска Арабия намалява помощите и увеличава данъците, Бахрейн и Оман търсят подкрепа от богатите си съседи. Обединените арабски емирства (ОАЕ) диверсифицират източниците на средства с превръщането на Дубай в логистичен и финансов център.

В Кувейт обаче конфликтът между избрания от народа парламент и правителството, чийто премиер е назначен от емира, доведе до задънена улица. В същото време правителството почти изчерпа своите ликвидни активи, оставяйки я твърде ниска, за да покрие бюджетния дефицит, който се очаква да достигне еквивалента на 46 млрд. долара тази година.

Кувейт е жертва на постепенен упадък, след като през 70-те бе една от най-динамичните страни в Персийския залив. Но сривът на неформалния фондов пазар през 1982 г. разтърси икономиката на страната и съвпадна с нестабилността около продължилата близо десетилетие война между Иран и Ирак. Властите в Кувейт започнаха мащабна кампания за увеличаване на разходите в опит да съживят икономиката след Войната в Персийския залив от 1991 г. Трябваше да минат години, преди петролът да потече отново свободно.

Кувейт все още разчита на въглеводородите за 90% от приходите си. Държавата е работодател на 80% от работещите си граждани, които печелят повече от колегите си в частния сектор. Помощите за настаняване, гориво и храна могат да достигнат до 2000 долара месечно за средностатистическо семейство. Заплатите и помощите поглъщат около три четвърти от разходите на държавата, която е напът да запише седми пореден дефицит откакто цената на петрола се срина през 2014 г.

Кувейт обаче разполага с пари и то много, просто се съхраняват в почти недостъпен фонд – четвъртият по големина държавен фонд в света, в който има 550 млрд. долара. Но бъркането във фонда, чиято задача е да предостави помощ на бъдещите поколения, след като петролът в страната свърши, е спорна идея.

Според някои жители на страната моментът това да стане вече е дошъл. Според опоненти пък без диверсифициране на икономиката и създаване на нови работни места спестяванията ще свършат за 15-20 години.

Богати завинаги

Фондът веднъж вече е спасявал положението, купувайки активи за 7 млрд. долара от финансовото министерство през последните седмици. Парламентът вече одобри плановете в години с дефицит да бъде спряно прехвърлянето на на 10% от приходите от петрол към сметката на фонда. Това може да освободи до 12 млрд. долара, което обаче не е достатъчно, за да покрие дупката в бюджета.

За да стане това правителството трябва да взима заеми. Предупрежденията на Ал Шитан за заплатите дойдоха в същия момент, когато той се опита – неуспешно – да убеди депутатите да подкрепят план за взимане на заем в размер на до 65 млрд. долара.

Искането му обаче съвпадна със серия от корупционни скандали, част от които с високопоставени членове на управляващато семейство. Това накара депутатите да призоват правителството първо да сложи край на корупцията, а след това да взима заем.

Ал Шитан е четвъртият финансов министър за четири години. В Кувейт е имало 16 правителства и седем пъти са се провеждали избори от 2006 г. насам.

Патовата ситуация в управлението подкопава доверието на инвеститорите. през март S&P Global Ratings постави рейтинга на страната под наблюдение с възможна отрицателна перспектива. Последва подобна оценка и от Moody’s. Миналия месец Международният валутен фонд обяви, че възможностите на Кувейт да се справи с предизвикателствата от силна позиция намаляват.

„Начинът на мислене в Кувейт е, че сме богати за цял живот“, казва Ал Сири. „Никой няма политическия капитал да каже на кувейтските граждани, че купонът ще свърши скоро, ако не подкрепим промяната“, допълни той.

investor.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook