Една хубава магистрала имахме…

August 19th, 2019 | by gino
Една хубава магистрала имахме…
горещи теми
0

“Една хубава магистрала имахме…”

Тази мисъл ме човърка в петък вечер, докато в Google Maps гледам изобразеното чрез тъмночервена линия задръстване преди затворения участък от автомагистрала “Струма”. Снимки от струпването на колите, споделени в шофьорски групи във Faceboоk, не само визуализират ситуацията, но и убиват ентусиазма ми да тръгна още същата вечер към Благоевград.

Очевидно пътуването ще трябва да се случи рано сутринта с поливане на вода, стискане на палци и някоя-друга молитва да не вися X на брой минути в тапа, опитвайки се да се добера до обходния маршрут. Същият, към който са се насочили и всички онези пътуващи не само към Югозападна България, но и към тъй бленуваните гръцки плажове.

Ще попитате кой, по дяволите, ми дава зор точно в петък или събота да тръгна по “Струма”. Веднага ви отговарям: тъщата. Като добър (кандидат) зет съм си научил урока от рано и не споря, въпреки потенциалните щети върху нервната ми система.

С допълнително опънати нерви ще се сблъскат хиляди шофьори в идните 2-3 седмици заради нечие безхаберие. Макар че се опитват да го изкарат по-скоро ничие.

АМ “Струма”, макар и недовършена, е единствената що-годе читава голяма магистрала у нас. Не “Тракия”, чиито разнообразни кръпки някой ден ще причиняват главоболие на археолозите, опитващи да я датират. Не и “Хемус”, която от десетилетия е по-скоро пожелание за автомагистрала отколкото съществуваща такава.

Някак естествено беше да се случи някаква гадост, която да развали удоволствието и удобството от пътуването и по “Струма”. В случая проблемът дойде от пожар в цех за преработка на вторични суровини, чиито боклуци години наред са стояли под едно от съоръженията на магистралата. Колоните на “Струма” пострадаха от пламъците, 10-километров участък беше затворен, а целият трафик – пренасочен край Дупница. Това, което следва, са задръстванията, клаксоните и за съжаление, инцидентите.

Някак още по-естествено – всички са невинни, че се стигна дотук.

Собственикът на склада твърди, че най-опасният отпадък – автомобилните гуми – не бил негов. Иначе искал съдействие да разшири депото си, но не получил разрешение. Областно пътно управление-Кюстендил в същото време подавали “многократно” сигнали, отпадъци били чистени, но пак се връщали. Община Дупница от 2018 г. водила дела със собственика, а от РИОСВ-Перник съставили акт и написали предписание за махане на боклуците още миналата година…

Но както знаем пясъците на времето в родната бюрократична система текат по свое собствено усмотрение. В случая пламъците ги изпревариха. Пясъкът се превърна в стъкло и по него като вода се стичат всички тези оправдания.

И докато горещият картоф скача от ръка на ръка, потърпевши се оказват всички, ползващи магистралата. Едни в по-малка, за други – в потенциално фатална степен. Изведнъж всеки шофьор се превръща в част от проблема. Старият път се задъхва от летния трафик, нерви се опъват като струни, а нетърпеливи крака твърде настоятелно натискат газта.

Накрая се огъват ламарини, а в по-лошия случай се и почернят семейства. Но за това как караме никой не ни е виновен.

За да спестя своя принос в тапите, както и да не се отдавам на среднощни одисеи, пропуснати отбивки и псуване по GPS-a, пътуването е отложено за събота сутрин. В 06:30 ч. излизам на Околовръстния път на София, който лека-полека започва да се пълни с коли. Ранното пътуване не е някаква проява на гениално мислене, а дори е ежедневие за хиляди огорчени от трафика шофьори. С излизането на магистралата броят на автомобилите постепенно нараства, но е далеч от потока, който ще се изсипе в посока “Кулата” няколко часа по-късно.

Пътуването, за щастие, поне при мен минава без инциденти, въпреки че околовръстното на Дупница вероятно отдавна не е виждало такъв трафик.

Проблемни елементи по пътя обаче има.

Винаги съм отхвърлял с лека ръка стереотипите за шофьорите на BMW-та, но е факт, че двете най-рискови ситуации, които видях по обходния маршрут, ги сътвориха именно горди притежатели на баварци. Другите водачи на коли с тази марка да прощават.

Първият реши да изпреварва колоната на двулентовия път преди Дупница, докато кола в насрещното не попари ентусиазма му. Вторият, вероятно също нереализиран уличен състезател, се изяви няколко километра по-надолу и беше от онези, за които всеки път е магистрала, а ограничения на скоростта не съществуват.

Онези, за които се молиш да не предизвикат меле – не само заради потенциалните невинни жертви, ами и за да не се стигне до някоя тапа и на обходния маршрут, която съвсем да вмирише положението.

И след като сме минали през собственика на депото, институциите, които не са се погрижили за проблема, неизвестния причинител на пожара и изнервените шофьори стигаме и до въпроса за контрола.

За целия обходен маршрут рано сутринта забелязвам един-единствен полицейски патрул. Ако е имало други – да прощават. И поздравления за маскировъчните умения.

Антон Биров, webcafe.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook