Как ГЕРБ и „патриотите“ убиха едновременно българското училище и българското село

September 9th, 2017 | by gino
Как ГЕРБ и „патриотите“ убиха едновременно българското училище и българското село
горещи теми
0

На 1 август 2016 г. приетият през 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование влезе в сила. Законът, известен като Гордостта на Милена Дамянова, председател на Комисията по образование в Народното събрание, е приет с гласовете на ГЕРБ и т. нар. „патриоти“ от ВМРО и НФСБ. С него се промени срока, в който учениците получават своето основно образование – от 4 години той беше намален на 3. Така според новия закон право на основно образование ще има всеки, завършил 7 клас, а не както преди – 8 клас. Причината за това е ясно разбираема за всички – по този начин се дава възможност на огромна част от циганите, които иначе няма как да получат заветния документ (защото по свое желание отпадат от училище много преди 8 клас), да имат формално поне този изискуем от държавата образователен минимум. Така правителството на ГЕРБ и „патриотите“ направи един огромен подарък на неграмотната циганска общност, давайки и „служебно“ основно образование.

Една друга последица от приемането на този престъпен закон обаче остана незабелязана и което е още по-лошо – съзнателно игнорирана. С влизането в сила на закона след края на учебната 2016/2017 г. ще се дипломират не един, а два випуска ученици – седмокласници и осмокласници едновременно. Това внезапно ще изправи стотици селски, а и малки градски училища, на ръба на оцеляването. Причината се обяснява най-лесно като се разгледа съдбата на едно обикновено българско село.

Само преди две десетилетия Врабево е голямо и хубаво българско село, с много деца и две училища, при това средни – техникум и гимназия. Сега селото не е толкова голямо, но все така хубаво, много деца няма, а училището е вече само едно, при това основно. В него през 2016/2017 г. учат 61 ученика. Все пак то разполага с всички съвременни удобства – има оборудвани класни стаи и специализирани кабинети по биология, физика и музика, голям физкултурен салон, зала за фитнес, стол и медицински кабинет. Към училището има даже и общежитие. Само че с дипломирането на двата випуска през тази година то намалява рязко с 20 деца, а попълнението за догодина е съвсем малко и няма да компенсира напусналите ученици. Така училището изведнъж се оказва с почти една трета по-малко ученици и съответно, заради системата на делегираните бюджети, с намален с 30% бюджет от догодина.

Какво прави община Троян, в която се намира селото? Най-лесното. Кметицата Донка Михайлова събира на 20 януари жителите на селото и им казва, че е взето решение да се обедини врабевското училище с това в съседното с. Дебнево. Или иначе казано, общината решава да закрие ОУ „Христо Ботев“, съществуващо от 1879 г. И дума не става за това общината да го дофинансира, или да го обяви за защитено, за да го спаси. Не, то ще се закрива, и толкоз.

Разбира се, закриването е наречено обединяване, а за залъгалка на врабевени им се обещава, че административният адрес на „обединеното“ училище щял да остане във Врабево. Селяните обаче не се хващат на тази въдица и започват да се организират за протест. Пред заплахата от сериозен скандал кметицата и общинските съветници отстъпват и през март е взето решение училището да остане във Врабево. Това също не е справедливо, защото пък така децата от Дебнево ще трябва да пътуват всеки ден до съседното село, но врабевени са успокоени, а и все пак врабевското училище е с повече деца от дебневското. На този етап никой от общината дори и дума не обелва за дофинансиране на двете училища, за да ги запазят поотделно.

Кметицата на Троян обаче няма намерение да отстъпва толкова лесно. Все пак тя има богат опит като експерт на институт “Отворено общество”, където са създадени някои от най-рестриктивните, антисоциални и антихуманни мерки, взети от управляващите в България след 1989 г. По някое време през лятото, малко след края на учебната година, решението за бъдещето на училището отново е променено. Решено е, че то ще бъде преобразувано от основно в средно, но само с първа гимназиална степен (до 10 клас). Децата от 1 до 7 клас ще учат в Дебнево, а тези от 8 до 10 клас във Врабево. Тук е момента да се отбележи, че майката на Михайлова е от Дебнево, което освен това през последните години рязко се циганизира и е с кмет от партията, управляваща Троян – БСП. Така Дебнево придобива сериозна емоционална, електорална и партийна тежест за кметицата на Троян, за разлика от съседното  Врабево, което е чисто българско, в което кмета е от ГЕРБ, и в което не на последно място тя няма никакви роднини. Впрочем, това, че кмета е от ГЕРБ не води до някакви сериозни позитиви за врабевени – все пак тяхното училище се затваря именно заради закон, приет от ГЕРБ, но по ирония на съдбата прилаган от БСП.

Случващото се след това е съвсем нормално – родителите на децата от Врабево не желаят децата им да учат с циганите в Дебнево и затова масово отписват децата си и ги записват в Троян, въпреки съпротивата на Донка Михайлова, която оказва натиск върху директорите, за да не приемат учениците. Така внезапно се оказва, че новосъздаденото „обединено“ училище е застрашено от затваряне още преди да е отворило, защото в него пак няма достатъчно деца. Разбира се, кметицата намира решение и на този проблем – цигани от троянската махала Горно Трапи, които са нежелани в нито едно троянско училище, ще бъдат прехвърлени в общежитието на врабевското училище и от там ще бъдат транспортирани всеки ден до Дебнево.

Сега нека си представим как ще се започне учебната година на 15 септември. 41 деца от Врабево ще пътуват 20 км до Троян, за да влязат в училище. Почти толкова цигани ще изминат същото разстояние, само че от Троян до Врабево, за да бъдат заселени в общежитието, след което всеки ден ще пътуват още 16 км в двете посоки до Дебнево и обратно, за да посещават тамошното училище. От друга страна около 10 дебневски цигани ще пътуват всеки ден също 16 км до Врабево и обратно, за да ходят на училище там в гимназиалните класове (ако въобще продължат да учат). Невероятно е наистина на какви ходове и постъпки е готова местната и държавната власт в България, само и само да ликвидира едно българско училище.

Съдбата на врабевското и дебневското училище е подобна на още поне 100 училища в села и малки градове, които бяха закрити, т. е. „обединени“ заради закона на ГЕРБ и т. нар. „патриоти“ от ВМРО и НФСБ. Последиците му са следните:

  1. Закриват се почти 100 училища.
  2. Жителите на селата, в които са тези училища, предпочитат да се изселят, за да не карат децата си да пътуват всеки ден километри до други села или градове. Понякога това решение е обвързано и с това, че децата им са вкарвани насила в училища с доминираща циганска среда, в която те са малтретирани и не успяват да се развиват нормално.
  3. Изселването на младите родители и техните деца нанася смъртоносен удар на селото, което умира буквално само за няколко години.
  4. С един удар гербаджиите и „патриотите“ убиват 100 чисто български села.

Най-красивият момент е оставен за финала. Законът на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО и НФСБ допълнително поощрява закриването на селските училища, като за всяко затворено училище местната власт ще получи варираща парична компенсация, достигаща понякога до 1 млн лв. С други думи гербаджиите и „патриотите“ подкупват местните кметове, за да могат те да ликвидират собствените си училища. А те от своя страна, независимо от коя партия са издигнати, усърдно изпълняват заложените директиви. Така че, както се вижда, разлика в поведението на ГЕРБ, БСП, ВМРО, НФСБ, ДПС и останалите уродливи антибългарски партийно-олигархически креатури няма.

Все пак във Врабево битката не е приключила. Врабевените са направили подписка, която вече има повече от 500 подписа, и която ще бъде внесена в понеделник в община Троян. Отделно от това те няма да допуснат циганите в общежитието в селото, ако трябва и с гражданско неподчинение, и ще започнат протести. Така че развръзката тепърва предстои, а на кметицата на Троян ще и се налага да дава обяснения и пред медиите. Лошото е, че това е поредната битка на българския народ срещу уж „неговата“ и уж „българска“ държава. Не, България не е българска държава. Отдавна вече не е. И от битката на врабевени за бъдещето на тяхното училище и техните деца зависи това дали все пак имаме шанс някой ден да отвоюваме родината си обратно.

Костадин Костадинов

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook