Немските аутобани на Хитлер се ползват и днес

March 7th, 2017 | by gino
Немските аутобани на Хитлер се ползват и днес
градска инфраструктура
0

Липсващите ограничения на скоростта са визитна картичка на германските магистрали по света. Тези уникални съоръжения обаче са много повече от състезателни писти за цивилни пилоти. Официалната история на немския аутобан започва на 23 септември 1933 г. На този ден Адолф Хитлер забива лопатата си в почвата край Франкфурт и обявява началото на строителството на национална пътна мрежа. В действителност обаче всичко започва доста по-рано и на съвсем друго място. Строителството на първия пътен участък, който отговаря на определението за магистрала, стартира през 1913 г. по проект от 1909-а. Първата световна война паузира строежа, който е завършен чак през 1921 г. 10-километровата затворена отсечка се използва за изпитания и състезания и по-късно става част от аутобана А-115.

Между 1929 и 1933 г. по инициатива на кьолнския кмет Конрад Аденауер са построени още няколко високоскоростни пътища, които свързват подопечния му град с Бон и Дюселдорф. Още тогава по новите магистрали може да се кара със скорост 130 км/ч, макар че малко автомобили вдигат повече от 60.

През 1926 г. е изготвен внушителен проект с обем над 70 тома за федерална пътна мрежа с дължина 22 000 км, но в съсипаната от Първата световна война Германия няма достатъчно средства за толкова мащабно строителство.

a3 a2

Планът е отхвърлен и от Националсоциалистическата работническа партия на Германия, чийто лидер Адолф Хитлер провъзгласява аутобаните за приоритет още с идването си на власт през 1933 г. Планът на нацистите подозрително прилича на проекта от 1926-а, но е представен като идея на фюрера, родена през 1924 г., когато той лежи в затвора.

Магистралите на Третия райх са предназначени за леки коли, въпреки че по онова време малцина немци могат да си позволят собствен автомобил, а за военни нужди има добре разлита железопътна мрежа. Строителството на аутобани обаче осигурява огромен брой работни места и стартира едновременно в 22 провинции на страната.През първите години строежът върви много бавно. С кирки и чукове не се напредва бързо, а недостигът на техника е катастрофален. Първият готов участък е открит чак през май 1935 г., но след това колелото се завърта и в навечерието на Втората световна война Германия вече може да се похвали с 3 300 км пътища, свързани в мрежа. След избухването на войната повечето немци са мобилизирани в армията и в строителството на магистрали са впрегнати военнопленници и концлагеристи.

На аутобана се допускат автомобили с максимална скорост над 60 км/ч. Движението на транспортни средства с животинска тяга е забранено. След началото на Втората световна война с цел икономия на гориво е въведено ограничение от 100, а по-късно и 80 км/ч. През 1943 г. плътността на трафика става толкова рехава, че по магистралите позволено карането на колело, а някои участъци са използвани като самолетни писти.

a4 868ede44e02f30f7f988156cc1b5b113

Още от самото начало при строителството на немските аутобани се отделя огромно внимание на хомогенния им стил, както и на запазването на ландшафта и природата. Основно изискване е строежът да се вписва в съществуващия пейзаж с минимално вмешателство. Всички мостове и надлези са проектирани в стила на провинцията, в която се строи.

В проектите са заложени изисквания за плавни завои, които да не позволяват на водачите да се унасят и да губят концентрация по време на дългите пътувания. Подобна концепция позволява да се икономисва от сложни инженерни конструкции и да се мине само с човекочасове – неизчерпаем ресурс в нацистка Германия. Следвоенното строителство е подчинено на други принципи, но високата скорост си остава основна цел на проектантите.

Общата дължина на магистралите в Германия към 2016 г. е 12 993 км. От 2009-а върви мащабна програма за реконструкция и разширяване на най-натоварените участъци. Огромно внимание се обръща на безопасността. По аутобаните са инсталирани над 16 000 телефона за връзка с аварийните и спасителни служби. Въпреки развитието на мобилните мрежи от тези стационарни устройства се приемат около 700 обаждания всеки ден.

Стане ли дума за немска магистрала, най-любопитен за автомобилистите си остава въпросът с ограниченията на скоростта. Противно на някои легенди от шофьорския фолклор такива има, при това педантично описани. Автобуси с правостоящи пътници и мотоциклети с ремаркета могат да се движат с максимум 60 км/ч. Ограничение от 80 км/ч важи за возила с допустимо тегло над 3.5 с изключение на леки коли, камиони, автомобили с ремаркета и автобуси. Със 100 км/ч могат да се движат автобуси и леки коли с ремаркета, които имат специално разрешение за това или сертификат.

На отделни места важат временни ограничения, свързани с намаляването на шумовите замърсявания през нощта или сезонните промени във времето. Препоръчителната скорост по немските аутобани е 130 км/ч. Отговорност за превишаването ѝ обаче се носи само в случай, че стане причина за пътнотранспортно произшествие.

По почти половината немски аутобани липсва ограничение на максималната скорост. Германците са необичайно емоционални, когато трябва да защитават правото си да натискат педала на газта до ламарината. Всички публични предложения за въвеждане на ограничения предизвикват вълни от протести сред обикновените немци.

Еколози и “зелени” неведнъж са опитвали да се преборят за намаляване на скоростта по немските магистрали и през годините са лобирали многократно за въвеждане на ограничения в експериментална цел. Измерванията обаче така и не са установили значима зависимост между скоростта и вредните емисии, в резултат на което въпросът се замита под килима, докато някой природозащитник не се сети да го рециклира с политически цели.

Обединението на двете Германии през 1990 г. създава някои проблеми по магистралите. До онзи момент в ГДР може да се кара най-много със 100 км/ч и внезапната поява на мощни и бързи коли в комбинация с липсата на ограничение на максималната скорост водят до лавина от смъртоносни катастрофи. За 10-ина години обаче ситуацията се нормализира, а неумолимата статистика показва, че аутобаните са едни от най-сигурните пътища по света. Пътните полицаи са безкомпромисни и още от 50-те години на миналия век разполагат с коли, с които могат да настигнат всеки нарушител.

fakti.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook