Правителството Борисов 3: Масово ще ни управляват хора без един ден трудов стаж, но пък верни на ГЕРБ

May 5th, 2017 | by gino
Правителството Борисов 3: Масово ще ни управляват хора без един ден трудов стаж, но пък верни на ГЕРБ
горещи теми
0

Важната новина от новото правителство е, че хора без ден реален трудов стаж, абсолютни анонимници в професионалния живот, ръководят България. И че това стана норма

Един съвет към амбициозните младежи в България. Ако искате да направите кариера, да натрупате влияние и пари, да ръководите хора и цяла държава, не е нужно нито да се посвещавате на професия, нито да отделяте залък, нито да усъвършенствате умения и знания, нито да правите бизнес, поемайки съпътстващите житейски рискове; достатъчно е просто от студентската скамейка да се завъртите край партия, да сте трудово мобилен спрямо нея (да не се притеснявате да я смените), или пък да се включите в някоя уж обществена сфера от обръчите на държавната администрация. Един ден вие със сигурност ще управлявате тази държава. Най-добре е, разбира се, ако имате вуйчо, татко или дядо владика.

За новото българско правителство, оповестено в сряда и гласувано вчера, за кратко време се каза доста – постове и ресори се „разджуркаха“ с цел трудоустрояване на хора, прозира задкулисие, ГЕРБ концесионираха министерства, дадени формално на националистите и т.н. Но най-важното остана в сянка. То е, че стана норма хора без никакъв реален трудов стаж да бъдат произвеждани в държавни ръководители. Момчета и момичета, които пирон не са забили в живота си и не са познати в нито една професионална област,

се оказват „експерти“ и непрежалим „управленски потенциал“.

Никнат от студентската скамейка, растат из коридорите на властта, оформят се житейски и „професионално“ изцяло в досег с бюрокрация и партии и…в един момент поемат ръководни постове и се разпореждат с България. Някои наистина имат владика в рода си, други просперират благодарение на партиите. Заедно образуват каста от партийци и „държавници“, която без никакъв досег с професионален, съсловен, въобще реален живот (камо ли да се докажат, да са най-добрите!), определят на всички нас кое е добро, зло, правилно, неправилно, създават правилата, средата…Допирът им с живия живот е бил винаги един – от позицията на администратори и началници.

14012015-1Новият вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов е вече „улегнал политик“. Кой не го знае, кой не е слушал за него – от Македония през България до Бесарабия. Депутат вече в 4 парламента, почти четвърт век лидер на ВМРО. Сеща ли се някой, въобще хрумвало ли е на гражданите на България, че този човек няма и ден реален трудов стаж? Веднага след студентската скамейка е назначен за секретар на ВМРО. Нищо не е произвел в живота си, нищо не е създал, в никаква среда не се е доказал, освен политическата. Партиец и депутат – това му е професионалната биография. Днес този човек ще отговаря и наставлява отбраната, вътрешния ред, националната сигурност. А и знаем от дългогодишното му законотворчество, че разбира от бежанци, роми, семейно планиране, образование, енергетика, стимулиране на дребен бизнес…Къде ли е придобил всички тези знания? Естествено, Каракачанов нямаше да е това, което е, без баща си (Дончо Каракачанов, комунистическа номенклатура) и кариерата си в ДС.

n-nankovНовият министър на регионалното развитие Николай Нанков е на 34 години. За краткия си живот на зрял човек е бил един път депутат, два пъти зам.-министър и един път областен управител. Ръководи Ловешка област на 26 години!? Кога този човек е работил друго, освен началник? А, да,

като юноша е специализирал „Споделяне на ценностите и идеите на ГЕРБ“.

krasimir-valchevМинистърът на образованието Красимир Вълчев (роден 1975 г.) на 27 години влиза като чиновник в Министерството на финансите и пише държавния бюджет. На 34 години е главен секретар на МОН, почти винаги е бил такъв до днес. Известен е като порядъчен човек, но нямаше да просперира без набъркване в политиката (стартът е от СДС – Варна).

Николина Ангелкова, която, знае се, много разбира от туризъм, 25-годишна е била съветник на парламентарната комисия по регионална политика и благоустройство (консултира съгражданина Ремзи Осман, ДПС). 31-годишна тя дефилира из агенции и министерства и така до днес. Първият й досег с туризма е назначаването й за министър през 2014 г.

2017-05-04_233851Министърът на икономиката Емил Караниколов на 24 години е юрисконсулт на Столична община, от тогава не излиза от ръководните постове на администрацията. Новото е, че незаменимият специалист на ГЕРБ вече е припознат и от „Атака“.

Списъкът може да бъде продължен. С Лиляна Павлова, която 20-годишна (!) става мениджър по програма „Фар“ (чиста административна длъжност). С Владислав Горанов, който на 21 години е на работа в министерството на земеделието, а на 24 е началник отдел във финансовото. Може да припомним Кристиян Вигенин, който пое външните работи на България след изцяло партийна кариера (БСП), както и съратникът му Сергей Станишев, който стигна по-далеч – премиер. За агенциите и ведомствата надолу по вертикала даже няма да споменаваме. „Българският Бил Гейтс от „Напоителни системи““ (Георги Харизанов) не е емблема, той е състояние.

Свикнахме с всички тези хора. Трябва да ги слушаме, да им се подчиняваме, те се разпореждат с нас, с децата ни. Днес те и такива като тях стават министри, приемаме го за нормално. Тази „нормалност“, това обичайно състояние е важната новина от новото българско правителство. Даже не прави впечатление, че до момента на влизането във властта всички тези хора са абсолютни анонимници не само в обществения живот въобще, а и конкретно в поверения им ресор.

Какви ли щяха да бъдат без партии и вуйчовци?

До вчера ги наричахме калинки, но предвид пораженията, не са ли пиявици?

Другото с новото правителство е проза. Имаме един сигурен министър на Делян Пеевски (герберът-атакист Караниколов), друг почти такъв (Румен Порожанов), имаме име, което е абсолютен скандал (пак Порожанов – няколко пъти шумно разследван, няколко пъти бит, със спрени пари от Брюксел за оглавявания от него фонд „Земеделие“). Налице е една трудоустроена „грешка“, на която Борисов очевидно търсеше работа (Цецка Цачева). Има го и абсурдът министърът на външните работи да е вицепремиер по съдебната реформа (Екатерина Захариева). Да не забравяме и чичковците патриоти Каракачанов и Симеонов, които следваше някак да бъдат уредени във властта, макар агентурното минало на първия да рискува проблеми с евроатлантическите съюзници. Доста неща си имаме, обаче и нещо липсва. Няма го Вежди Рашидов, който щеше да влиза в правителството, защото е етнически турчин. Отказа се, нека сега българите гадаят туй ли му беше най-голямото достойнство на Рашидов. Липсва и Лиляна Павлова там, където сме свикнали да я гледаме (регионалното развитие). Сложена бе да отговаря за подготовката на председателството в ЕС, като преди това съвсем целенасочено бе прожектиран сериала „Лили носи скъпа чанта“. Ако министри сменят постове заради чанта, то, по дяволите, в каква държава живеем наистина!?

zx860y484_2965361

 

Впрочем по отношение на „кариерното развитие“ на държавните мъже и жени има още един интересен момент. Безценна банка кадри на настоящата власт се оказа групичка хора, именуващи се Институт за дясна политика, които от самото създаване обикалят медиите и обясняват колко прекрасна партия е ГЕРБ. Т.нар. институт и при старото правителство вкара човек (Тома Биков – в канцеларията на Румяна Бъчварова), и сега сполучи – цял министър (Нено Димов, бивш десебар, сега номинация на ВМРО). За малко да има и втори – на културата (Петър Николов, също многопартиец, зет на Йордан Соколов). Фронтмен на въпросния институт е самият Бил Гейтс Харизанов, който очевидно

чака ред да бъде достатъчно добре препран биографично,

за да се разпорежда пак с напоителни и други системи.

neno-dimov-vleze-otnovo-v-ekoministerstvoto-445084

 

Не си мислете, че тези хора са непременно лоши. Напротив, питайте доста медии, претендиращи да правят качествена журналистика и да проправят път на доброто. Те всекидневно им дават трибуна в качеството на „независими“ и „експертни“ наблюдатели, следователно смятат въпросния институт за позитивно явление. У нас всяка групичка от случайни граждани може да се именува я „институт“, я „академия“, я „инкубатор“ (каквото си пожелае), медиите безкритично да препредават названието и в един момент тя да произведе министри – безценен инженеринг, нали.

С една дума, младите хора в България да не мързелуват, ами да се навъртат край партии и институти – това е най-важно за карирерното им развитие. Пък тия, които имат дядовци партизани, бащите им са стара или нова агентура (или те самите са!), няма да ги мислим – България 2020, България 2030, България 2100 са техни. Някога мислехме, че няма да е така, ама се оказа точно така!

Диян Божидаров, в-к Сега

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook