“Социалистическо решение”. Ще потече ли по-евтин бензин от държавните колонки

May 22nd, 2020 | by gino
“Социалистическо решение”. Ще потече ли по-евтин бензин от държавните колонки
горещи теми
0

Идеята за създаване на Държавна петролна компания, за да се контролират цените на горивата, е признание за слабост на държавата да изпълни ролята си на регулатор на пазара. Така смятат икономисти, към които Свободна Европа се обърна за коментар. Според тях държавата трябва да разполага с огромен ресурс, за да насити пазара с бензиностанции на ниски цени, така че да може да се почувства намесата ѝ в търговията с горива.

Правителството обяви намерение да построи 100 държавни бензиностанции и допълнителни данъчни складове за гориво. Според министъра на финансите Владислав Горанов “91 % от данъчните складове, които дават възможност за достъп до търговия на дребно чрез съхранения на горива в режим на отложено плащане на акциз, се държат от общо 6 оператори, а един от тях притежава 78 % от общата вместимост”. Става дума за “Лукойл”, макар че министрите не споменават името на фирмата.

Икономистът Мартин Димитров определя идеята като “социалистическо решение, което е ясно, че няма да работи”. Той предупреждава, че свързаното със създаването на държавни бензиностанции отчуждаване на терени и строеж на съоръжения, е още една предпоставка за увеличаване на корупцията.

В България цените на горивата са били държавно фиксирани до 1999 г., след което се определят от пазара.

По-евтин бензин на държавна колонка?

Дори леви експерти, като бившият икономически вицепремиер Ивайло Калфин, не смятат, че одържавяването на част от сектора с горивата е решение за продължаващите от години проблеми.

“Разбирането, че одържавяването е социалистическа идея, е остаряло”, казва той. “Мястото на държавата е да влиза в области от обществен интерес, но създаването на бензиностанции не е държавна функция”, казва той по телефона за Свободна Европа.

Калфин напомня, че държавата има задължение да осигурява само т.нар. “универсални услуги” за отдалечени райони или хора, които не могат да ги ползват, но продажбата на горива не е сред тях. Той дава пример с пощенските услуги, които се гарантират на всички граждани, благодарение на държавните “Български пощи”.

Калфин не приема и аргумента на правителството, че горивата се облагат с акциз и не са обикновена стока, затова се нуждаят от различен режим. По същия начин с акциз се облагат и алкохолът и цигарите. “След като се одържавява част от търговията с горива, логично би било това да бъде направено и с алкохола и цигарите”, обяснява Калфин.

Той е категоричен, че появата на държавни бензиноколонки няма да повлече цените на горивата надолу: “И сега в София разликата между големите вериги и малките бензиностанции е около 20 процента”.

Икономистът с по-десни убеждения, Мартин Димитров, също смята, че отварянето на още бензиностанции няма да свали цените за крайните клиенти, тъй като пазарът вече е достатъчно наситен.

“Аз съм пътувал много и мога с увереност да ви кажа, че при нас има повече бензиностанции, отколкото в много други държави. Значи проблемът не е там”, казва Димитров.

Общият брой на бензиностанциите в България е близо 3200. Данните на Евростат показват, че само в Гърция има повече бензиностанции на глава от населението, отколкото в България.

Каква е ролята на складовете

Ивайло Калфин не открива логика държавата да се намесва в работещ пазар, освен ако истинската цел не е “да се отхапе парче от него” като се източат бюджетни пари. Според Калфин “държавата ще свърши по-добра работа, ако регулира така, че да няма картел и изкуствено завишаване на цени”.

Изненадващо в сряда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) запечата офиса на Българската петролна и газова асоциация, която обединява най-големите търговци на горива. Официалното съобщение е за проверка за договаряне на цените.

Досега КЗК няколко пъти е проверявала и не е откривала картелни съглашения между вносители и търговци при нито една от проверките си в последните години. За Калфин най-простото и лесното решение би било КЗК да даде указания за регулиране на пазара, така че цените за крайния потребител да следват движенията на международните пазари на горива.

“Ако целта чрез създаването на държавна петролна компания е да се направят държавни петролни складове, от които да се купува на едро, това може да се върши от Агенцията за държавен резерв”, смята Калфин и добавя, че агенцията и без това се занимава с изкупуване и поддържане на запаси от петролни продукти.

Министерският съвет вече прие законопроект за промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, които предвиждат създаването на държавно предприятие “Държавна петролна компания” към министъра на икономиката. Според проекта, новата държавна фирма няма само да строи бензиностанции, но и ще изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти, т.е. ще управлява настоящите петролни бази.

Според Мартин Димитров държавата би могла да предоставя свободния капацитет в своите складове на частни търговци. Така би се увеличил броят на вносителите, а това от своя цена би подобрило конкуренцията на пазара и би довело до по-ниски крайни цени.

Държавните фирми

В Европейския съюз държавно участие в търговията с горива има само в Унгария и Словакия. Там обаче става дума за наследство от социализма и държавните фирми просто не са били приватизирани.

“Единственото възможно обяснение за предложението на финансовото министерство е желание да се хване парче от един добре работещ бизнес, чрез изливането на държавни пари в него, без достатъчна прозрачност”, казва Калфин.

Според него е достатъчно да се погледне към държавните фирми, които управляват язовирите и магистралите, за да се види какво може да очакваме. Калфин припомня, как “държавата излива огромни бюджетни средства в тези фирми, без да се знае какво се случва с тях”.

Мартин Димитров също смята, че държавните компании не са най-удачният начин на икономическо управление.

“Повечето държавни компании под шапката на Министерството на икономиката, са губещи”, казва той.

Йовка Димитрова, Свободна Европа

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook