Опит за „респектиране“

June 30th, 2021 | by gino
Опит за „респектиране“
горещи теми
0

Вчера, 28 юни, Венелина Попова беше поканена в полицията да даде показания за свой аналитичен коментар в „Тоест“ от 6 март 2021 г. Не се уточнява срещу кого е образувано досъдебното производство, станало повод за разпита, но е във връзка с търговия на гласове. Не статията ѝ при нас обаче има за фокус тази тема, а нейно разследване за друга медия („За истината“) от 4 април. И именно в едната от общините, замесени в скандала за купен вот, пък се намира районното полицейско управление, където журналистката е привикана… като свидетел. Правилно прочетохте – свидетел за написването на собствения си текст в „Тоест“. Следва нейният подробен разказ.


На последните парламентарни избори на 4 април тръгнах по следите на един сюжет за купуване на гласове в община Гурково. Имах сигнал и документи, по-точно протокол от Постановление №1269/23.03.2021 на младши прокурор Симеонов от Сливен, в който е описана подробно схема за купуване на гласове. Тя е проигравана неведнъж с избиратели, които се регистрират по настоящ адрес в дадено населено място, за да гласуват за конкретна партия/кандидат. След реализация на схемата те получават и съответното възнаграждение. В случая ставаше дума за роми от община Твърдица, регистрирани по настоящ адрес в село Паничерево в съседната община Гурково, за да гласуват за посочената им партийна листа срещу смешната сума от 20 лв.

В деня на изборите отидох в Гурково с идеята да проверя в ГРАО колко са новорегистрираните по настоящ адрес в общината, но достъп до информация ми беше отказан от кмета Мариян Цонев, издигнат от ДПС на последните местни избори. Не успя да ми съдейства да направя журналистическата си проверка дори директорът на областната дирекция на МВР – старши комисар Стоянов, сменен по-късно от служебния министър Бойко Рашков. В изборния ден старозагорският окръжен прокурор Дичо Атанасов потвърди, че постановлението е прехвърлено по подсъдност на Районния съд в Стара Загора, образувано е досъдебно производство и по него се работи активно. Два дни след изборите с Валя Ахчиева, която правеше разследване по същата тема, видяхме избирателните списъци в РИК и се убедихме, че има дописани лица по настоящ адрес –

някъде дори в недостроени и необитаеми къщи.

През май получих телефонно обаждане от разследващ полицай в РУ на МВР в Твърдица. Обясни ми вежливо, че трябва да бъда разпитана по повод купуване на гласове на изборите в Гурково. Реших, че променената ситуация в държавата – в частност във Вътрешното министерство – е ускорила разследването на изборните манипулации, и се съгласих да съдействам на полицията. Само че предложих разпитът да се състои в Стара Загора, където живея, а не в Твърдица. След известно време ми се обади друг разследващ полицай, този път от Стара Загора, и се уговорихме разпитът да се състои на 28 юни сутринта в Областното управление на МВР.

Каква обаче беше изненадата ми да разбера, че въпросите, на които трябваше да отговарям, не са по повод публикациите ми по темата в „Дневник“ и „За истината“ от 4 април т.г., а за мой аналитичен коментар в „Тоест“ от 6 март със заглавие „Липсващият Пеевски и възможната турска следа“. Обясниха ми, че

е образувано досъдебно производство, без да уточняват срещу кого,

по чл. 167 от Наказателния кодекс, който се отнася до наказанията за лицата, които купуват или организират купуването на гласове по време на избори. Поради това ме привикват да дам обяснения за текста си в „Тоест“.

Единствената част от него, в която се споменава търговията с гласове, е тази:

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти, все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Бях попитана как измислям темите за политическите си анализи и коментари и как събирам информация за тях.

Посочиха и че ме разпитват в качеството ми на свидетел.

Обясних на полицая, че не мога да съм свидетел, след като съм автор на текста. А след кратка консултация по телефона с адвокат, която ми бе позволена от разследващия полицай, отказах да давам показания. Бях предупредена за възможни последици, като принудителен разпит в Районното управление на МВР в Твърдица и глоба от 3000 лв.

При опита да подредя пъзела на събитията, стана ясно, че не може разпитът да има каквато и да е връзка със статиите ми в „Дневник“ и „За истината“ за изборните манипулации и схеми за купуване на гласове в община Гурково. Защото досъдебното производство е образувано в Районната прокуратура в Сливен в края на март, а текстовете в „Дневник“ и „За истината“ са публикувани в изборния ден на 4 април. А и на разпита изобщо не стана дума за тях. Това ми дава основания да подозирам, че има друг умисъл в действията на прокуратурата, а разпитът за моята статия в „Тоест“ може би идва като продължение на атаките срещу мен миналата година след публикациите ми във връзка с „най-щедрия дарител в държавата по време на пандемията от COVID-19“ – Делян Пеевски.

Нека припомним накратко:

На 15 април 2020 г. в сайта „За истината“ излезе първият ми текст по темата за собствеността на дружествата, през които депутатът Делян Пеевски извършва дарения на различни болници в страната. В статията се дава като пример дарението на депутата за община Гурково под формата на 1000 бързи теста за коронавирус, предназначени за жителите на поставеното под карантина село Паничерево. Тогава кметът на община Гурково отказа да назове фирмата, издала документите за дарение – нямал съгласието на „дарителя“ Делян Пеевски.

Десетина дни по-късно изданията на Пеевски „Телеграф“ и „Монитор“ в синхрон ме атакуваха с обиди и лъжи. Последваха позиции в моя защита от страна на Асоциацията на европейските журналисти и на множество журналисти и медии. Дни по-късно публикувах и втората част на разследването на даренията от депутата олигарх – и повече не се върнах към този случай.

До днес, когато бях разпитана от полицията по повод свой текст. Отново за Делян Пеевски.

Затова се обръщам към главния прокурор Иван Гешев със следните въпроси:

• Статията „Липсващият Пеевски и възможната турска следа“ ли е повод за образуване на досъдебно производство №41/1921 по описа на РУ на МВР в Твърдица? Кой прокурор от Районната прокуратура в Сливен е разпоредил образуването му и на какво основание?

• Ако досъдебното производство е образувано по разпоредбите на чл. 167 от НК от Районната прокуратура в Сливен, то как моята публикация кореспондира с него?

• Има ли връзка това досъдебно производство с предишни мои текстове и разследвания, свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски?

• Допустим ли е от гледна точка на правото един подобен разпит, или той по-скоро изглежда като опит за „респектиране“ на журналисти, които си позволяват да пишат за недосегаемите от правосъдието хора с огромен властови и финансов ресурс в държавата?

Тези въпроси трябва да получат отговор, г-н Гешев. Иначе в обществото все повече ще се засилва усещането, че прокуратурата разпъва чадър над такива персони. Докато хората пред Съдебната палата, които скандират за оставката Ви, ще се множат.

Венелина Попова, toest.bg

Коментари

Коментари

Comments are closed.

Facebook